Лабораторните изследвания са сред най-често използваните методи за оценка на здравословното състояние на човека.
Те дават ценна информация за работата на различни органи и системи, подпомагат поставянето на диагноза, проследяването на хронични заболявания и оценката на ефекта от проведеното лечение. За да бъдат резултатите максимално точни и надеждни, е важно пациентът да бъде правилно подготвен преди вземането на пробите. Дори на пръв поглед незначителни фактори като хранене, физическа активност или прием на лекарства могат да окажат влияние върху някои лабораторни показатели.
Една от най-честите препоръки е изследванията на кръв да се извършват сутрин. Това не е случайно. Много вещества в организма се променят естествено през деня под влияние на така наречения циркаден ритъм. Хормони като кортизол например са най-високи в ранните сутрешни часове и постепенно намаляват през деня. По тази причина сутрешното изследване позволява по-лесно сравнение на резултатите с утвърдените референтни стойности.
При голяма част от кръвните изследвания се препоръчва пациентът да бъде на гладно. Обикновено това означава да не се приема храна поне осем до дванадесет часа преди вземането на кръвта. През този период е позволено пиенето на вода, освен ако лекарят не е дал други указания. Приемът на храна непосредствено преди изследването може да промени нивата на кръвната захар, мазнините, някои ензими и други биохимични показатели, което да доведе до неточна интерпретация на резултатите.
Водата не само е разрешена, но често е препоръчителна. Добрата хидратация улеснява вземането на кръв и може да направи вените по-лесно достъпни. За сметка на това подсладените напитки, соковете, кафето, енергийните напитки и алкохолът трябва да се избягват, когато се изисква изследване на гладно.
Консумацията на алкохол в деня преди лабораторните изследвания също може да повлияе върху резултатите. Алкохолът оказва влияние върху чернодробните ензими, нивата на кръвната захар, триглицеридите и други показатели. Затова е препоръчително той да бъде избягван поне 24 часа преди изследването, освен ако лекуващият лекар не е дал различни инструкции.
Физическата активност също има значение. Интензивните тренировки непосредствено преди лабораторните изследвания могат временно да повишат стойностите на някои ензими, да повлияят броя на белите кръвни клетки, нивата на креатинина и други показатели. Ако предстои профилактично изследване, е добре в предходния ден да се избягват тежки физически натоварвания, а непосредствено преди вземането на кръвта да се почине спокойно поне 10–15 минути.
Стресът също не бива да се подценява. Силното притеснение може да доведе до временно повишаване на някои хормони, кръвното налягане и дори нивата на кръвната захар. Затова е добре пациентът да пристигне малко по-рано, за да има време спокойно да се подготви и да избегне излишното напрежение.
Особено внимание трябва да се обърне на лекарствата. Някои медикаменти могат значително да променят резултатите от определени лабораторни изследвания. Това обаче не означава, че те трябва да бъдат спирани самоволно. Винаги е необходимо пациентът предварително да информира лекаря или лабораторията за всички лекарства, хранителни добавки и билкови продукти, които приема. Само медицински специалист може да прецени дали даден медикамент трябва временно да бъде пропуснат преди изследването.
При изследване на урината правилната подготовка също е от голямо значение. Най-често се препоръчва използването на първа сутрешна урина, тъй като тя е по-концентрирана и дава по-надеждна информация. Пробата трябва да бъде събрана в стерилен контейнер след добра лична хигиена. В повечето случаи се използва така наречената средна струя на урината, при която първата малка част се изпуска, след което се събира необходимото количество.
При жените някои изследвания на урина не се препоръчват по време на менструация, тъй като е възможно замърсяване на пробата с кръв, което да повлияе резултатите. Ако изследването не търпи отлагане, е добре лабораторията да бъде уведомена за това обстоятелство.
Някои специализирани лабораторни изследвания имат специфични изисквания. Например при определяне на определени хормони може да има значение денят от менструалния цикъл, а при други показатели се изисква предварително спазване на определен хранителен режим. Поради тази причина винаги е добре пациентът предварително да се информира каква точно подготовка е необходима.
Не бива да се забравя, че лабораторните изследвания представляват само част от цялостната медицинска оценка. Дори когато всички показатели са в норма, това не изключва напълно наличието на заболяване. По същия начин отклонението в един или няколко показателя невинаги означава сериозен здравословен проблем. Интерпретацията трябва винаги да се извършва от лекар, който познава оплакванията, медицинската история и общото състояние на пациента.
Профилактичните лабораторни изследвания са особено полезни, защото могат да открият отклонения още преди появата на симптоми. Така например променени стойности на кръвната захар, холестерола или бъбречните показатели могат да бъдат установени години преди човек да започне да усеща здравословен проблем. В някои случаи резултатите могат да насочат лекаря към необходимост от допълнителни консултации, включително преглед при кардиолог, когато се открият рискови фактори за сърдечно-съдови заболявания или има съмнения за засягане на сърдечната функция.
След вземането на пробите повечето хора могат веднага да се върнат към обичайните си ежедневни дейности. Ако изследването е било на гладно, е препоръчително скоро след това да се приеме лека храна и достатъчно течности. При хора, които се чувстват замаяни след кръвно изследване, е добре да останат седнали няколко минути преди да напуснат лабораторията.
Правилната подготовка за лабораторни изследвания е сравнително лесна, но има голямо значение за достоверността на резултатите. Спазването на указанията за хранене, прием на течности, физическа активност и лекарства помага да се избегнат неточности, които могат да доведат до ненужни повторни изследвания или неправилна интерпретация. Добрата комуникация между пациента, лабораторията и лекуващия лекар остава най-добрият начин лабораторните резултати да бъдат максимално полезни за оценката на здравословното състояние и вземането на правилни медицински решения.